Учениците от начален етап на СУ „Христо Проданов“, които изучават испански и немски език могат да ви обяснят.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден, според Юлианския календар, а католическата църква – според Григорианския.

В основата на изчисленията, които могат да посочат различна дата, варираща в рамките на цели 5 седмици, стоят две неща – юдейският празник Пасха и датата на първото пълнолуние след пролетното равноденствие през март.

Така тази година разликата между двете дати е повече от месец – католиците ще отбележат Христовото Възкресение на 31-ви март, а източноправославните християни на 5 май. През следващата 2025-та, обаче, празникът ще се отбележи на една дата от всички – 20 април.

Освен че Западът и Изтокът честват по различно време Великден, има различия, както в обичаите, така и в начина на отбелязване на празника.

Символ на Великден при източноправославните християни, например, е червеното яйце, докато при католиците е заекът.

На Запад е популярно децата да се отправят на лов за, скритите от тях, боядисани яйца и да се надпреварват, като ги търкалят по наклонена ливада.

Докато на Изток малчуганите се борят с боядисаните яйца – като за „бияча“ са отредени най-много щастие, благополучие и крепко здраве през идната година.

Обредната трапеза също има леки разлики, но е все така важна за всеки празник.

Тя, обаче, не би имала смисъл, ако не е споделена с най-близките хора, защото посланието на Великден – независимо на коя дата го отбелязваме – е да черпим сили от сплотеността на семейството, да вярваме в доброто, в изцелението, скрито в прошката, и в тържеството на любовта между хората.