Какво се случва, когато си толкова погълнат от историята в една книга, че когато затвориш последната ѝ страница… просто започваш да я четеш отново – и така цели пет пъти?!
Ако имаш щастието да си в клас на учител, който забелязва и цени ентусиазма ти – получаваш един цял учебен час, в който да споделиш страстта си със своите съученици.
Запознайте се със Стоил Иванов от V A клас на СУ „Христо Проданов“ или момчето, което успя да плени най-трудната аудитория – тази на връстниците си – само с един роман. Пленяващото четиво е „Похитителят на мълнии“ и е част от поредицата „Пърси Джаксън и боговете“ на Олимп на Рик Риърдън.
Петокласникът така умело беше подбрал важните и забавни моменти от книгата, че никой нямаше възможност да скучае, а смехът беше чест посетител в този необикновен час по литература на Веселена Тошева.
Ако фентъзито е жанр, с който предпочитате да пълните рафтовете на библиотеката си, то със сигурност сте чували за поредицата на Рик Риърдън – „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“, а ако не – то може би главният герой в нея силно ще ви заинтригува.
Дори да не съумеем да поберем историята в един план по литература така умело, както Стоил, нека ви срещнем накратко с главния му герой, защото сме убедени, че той заслужава внимание.
Достатъчно е да вземете в ръце романа да погледнете корицата му и да срещнете тези думи:
„Запознайте се с Пърси Джаксън, който е на път да бъде изгонен от училище… от поредното училище.
Да, правилно предполагате, ако мислите, че Хейли е диагностициран със Синдром на дефицит на вниманието и дислексия, и изпитва затруднение да запомня материала в часовете –особено тези по древногръцка митология.
Така едни кратки истории за лека нощ, съчинени с цялата любов и изобретателност, на един загрижен родител раждат роман, преведен в повече от 34 страни по света, от който са продадени близо 10 милиона копия!
Каква е поуката от всичко изписано до тук?!
Нека вярваме искрено в силните страни на децата, да намираме начин да прекарваме повече време заедно с тях и да открием какво истински ги вълнува, и да допуснем, че и ние, колкото и да сме големи, също има какво да научим от мъниците, на които принадлежи нашето утре.
Благодарим ви още веднъж, прекрасни деца, че с усмивките си носите толкова много смисъл и вдъхновение!