Ден, в който честваме буквите. Тези красиви знаци, с които изписваме имената си, с които заявяваме своето АЗ и всичко, което е истински ценно за нас.

 Знаци, призвани да притаят в себе си красотата на думи като „детство“, „щастие“, „радост“, „светлина“, „природа“ и „младост“. Знаци, очакващи да дарят деня със смисъл нов, съхранили „вяра“, „надежда“ и „любов“.

 Да изпишат първото „мамо“, да подслонят „дом“ и „родина“, да съхранят „българското“ и „България“, да ни припомнят кой е „тоз език свещен на нашите деди“, да оставят своите следи, и да не отзвучават – независимо колко разстоянията ни отдалечават.

Честит празник!

 Празник на буквите. Празник на думите, на писаното слово, призвано да ни заземява, вдъхновява и извисява.

Честит празник на българската писменост и култура!