Всяка от картините в нея представя една стъпка през неговия вълнуващ вътрешен свят, който го води по различни криволичещи пътеки. Една от тях, обаче, винаги е водела до прага на нашето училище.

Ивайло е сред възпитаниците на СУ „Христо Проданов“ още от първи клас, а желанието да рисува и да изразява необикновения си вътрешен свят (онзи, който всеки от нас носи) открива, когато прекрачва двора на училището вече като петокласник.

Изобразителното изкуство скоро се превръща в страст и неизчерпаем източник на вдъхновение. През годините Ивайло развива своя талант, като експериментира с различни техники и стилове, докато не открива, че сивият свят на графиката е този, който най-лесно може да изрази цветовете в него.

„За мен е удоволствие да изобразявам малките детайли.“ – споделя Ивайло, който все по-умело съумява да накара фигурите, изобразени на белия лист, да оживяват пред очите ни.

И все пак този различен свят, в който правилата определя единствено човекът, в чиито ръце е моливът, ще остане само едно хоби. Но хоби, което със сигурност би послужило на един психолог – попрището, което Ивайло е избрал за себе си.

И ако името на изложбата – „Пътят към прогреса“ – не е просто заглавие, а приказка за вдъхновение и творчество – то скоро ни предстои да се потопим в още една химерична реалност.

Оказва се, че рисуването вдъхновява Ивайло да започне да пише – и в него започва да блещука желанието да разкаже своите фантастични разкази с помощта на вълшебните си илюстрации.

Преподавател по изобразително изкуство на талантливия художник и бъдещ автор в СУ „Христо Проданов“ е Мариана Дафова. Дама, която вярва, че изкуството е най-прекият начин „да виждаш отвъд видимото… да усещаш със сърцето си, отвъд възприятията на ума“.

Начин да загърбиш рационалното, да прескочиш границите и да излезеш отвъд нормите – изразявайки мислите и чувствата си без цензура – „а защо не и да провокираш“ – търсения, въпроси, емоции…

А ако се чудите как Ивайло вижда рисуването, то отговорът е колкото кратък, толкова и необятен – „Част от мен, която не мога да премахна, нещо, което не мога да спра.“

Учител и ученик се обединяват около едно „клише“, което вероятно сте чували стотици пъти, но това не променя неговата истинност. Талантът, който сме дарени да носим, е едва 1% от резултата, който среща публиката, останалите 99% са труд, упоритост, практика и дисциплина.

Ценности, които в СУ „Христо Проданов“ се стремим да предадем на всички наши възпитаници.

И умения, които Ивайло затвърждава всеки вторник и четвъртък по време на тренировките си по Шотокан Карате-ДО, водени от европейски шампион Сенсей Ресми Бобев. Тренировки, на които СУ „Христо Проданов“ с гордост дава дом.

А общото между изкуството и спорта е преди всичко, че кажеш ли пред себе си „не мога“ никога не ще успееш – независимо дали да създадеш шедьовър или да се възкачиш на покрива на света.

Благодарим ти за вдъхновението, Ивайло. Продължавай да твориш, да достигаш върховете си и да надскачаш себе си и мечтите си. Гордеем се, че сме твои учители.