Преди месец г-жа Росица Иванова ми съобщи невероятната новина, че Съюзът на учениците в България (СУБ) организира Трета национална среща на ученическите съвети и парламенти, която ще се проведе във Варна в периода от 24 до 26 февруари 2017 г. Попълних заявление за участие, включващо различни въпроси, свързани с мотивацията ми за работа в Ученическия съвет на училището, длъжността ми в него, някои идеи и др.
В първия ден след крайния срок, организаторът на срещата Адриан ми звънна и ми съобщи, че съм приет да участвам! В петък в 7:00 ч. отпътувах с влак от Пловдив до Варна с още двама души, които отиваха на срещата. Шестчасовото пътуване никак не беше скучно! Разговаряхме за амбициите на всекиго от нас, обсъждахме и свързани с бъдещето ни въпроси, към каква сфера на науката сме се насочили и т.н. В 13 часа пристигнахме на гарата в гр. Варна. Чакаха ни двама души от Управителния съвет на СУБ, които ни придружиха от гарата до хотел „Черно море“. Регистрирахме се в хотела и се настанихме в стаите.
В 15 часа започна събранието в една от залите на хотела, като главната задача беше да се опознаем. В началото всички трябваше да оставим ценен за нас предмет в една чанта. После всеки си взимаше предмет, като се опитваше да намери човека, чийто предмет е взел и да се запознае с него – да разбере откъде е, какви хобита има… Впоследствие се събрахме в кръг и „докладвахме“ кой с кого се е запознал и какво е научил за него. Срещата продължи с обсъждане на идеи, водене на дебати по различни теми, свързани с ученическите съвети, работа в малки групи. Първата вечер имахме възможност да избираме разходка из нощна Варна или да отидем в Боулинг клуб, намиращ се непосредствено до хотела. На следващия ден отново водихме дебати, редувани с кратки почивки. След обяда имахме възможност да се разходим из Варна. После работата продължи.
След вечерята с част от групата отидохме на бар. После купонът продължи в залата, която беше за два часа на наше разположение. Неделя се оказа най-трудният ден за всеки един от нас – предстоеше ни раздяла с новите приятели, с които се сближихме за толкова кратко време. Всеки бе тъжен, макар и да не го показвахме.
Когато се качих във влака, имах шест часа, в които да осмисля колко нови неща съм научил, които ще предам на желаещите да ме слушат приятели. Шумът на колелата по време на дългия преход ме удовлетворяваше, възхищаваше и ми навяваше прекрасни спомени за случилото се.
Добромир Петров, 10.а
