В тазгодишния Национален литературен конкурс за средношколска поезия „Петя Дубарова – 2012” и проза абитуриентката от СОУ „Хр. Проданов” Зара Кънчева спечели първо място в раздела за поезия! Журито с председател проф. Владимир Трендафилов – литературен критик, поет и преводач; и членове: Екатерина Йосифова, Илко Димитров, Венда Райкова и Диана Саватева оцениха постъпилите творби на 161 участници. Организаторите на конкурса в лицето на Община Бургас и Дом-музей “Петя Дубарова” са предприели съответните процедурни стъпки за отпускане на стипендии  от страна на МОМН за най-добре представилите се младежи.

   Досега Зара два пъти е печелила поощрителни награди в предишни издания на конкурса, а тази година тя участва с цикъла стихотворения „Начисто”, който включва осем творби, сред които Бездъние, Неделя сутрин, Пънкар, Улица, Чистачи, Перла и др. Предлагаме ви някои от отличените стихотворения:

* * *

Бавни дни
пералнята върти,
но така бездарно
смесва цветовете,
че съм все
облечена във сиво.

            УЛИЦА

 

Миризмата на мърша
е прекалено плътна,
за да е внушение,
може би любимата
улица умира,
може би навред
нещо издъхва.
Стискам носа си
с пръсти
и осъзнавам –
животът е смърт.

 

            ЧИСТАЧИ

Четки за зъби
се оказват най-истинските
проводници на моите
парещи спомени!
Били са в ръцете ми
след всеки кошмар,
всяко безсъние;
не са се оплаквали от дъха ми;
усетили са целувките
на всеки мой любим;
пили са кръвта на венците ми,
без да станат кръвожадни.
Тихо спят в банята,
не искат благодарност –
грижовно
търкат кариесите
на битието ми.

 

            ПЕРЛА

 

Горният ти ляв кучешки зъб
още не е поникнал –
не бързай с усмивките.
Остави го да заеме позиция
в устата,
да завърши фасадата на челюстта.
Не бива да си говорим много –
страхувам се, че от тази дупка
ти изтичат прилагателните,
изронват се емайлирани метафори;
не мога да те взема насериозно,
на моменти фъфлиш,
лигаво предъвкваш синтаксиса
и смисълът се дави в слюнка.
Не бързай с усмивките,
ще се посмеем хубаво,
когато перлата влезе в редицата
и заблести.

 

БЕЗДЪНИЕ

 

Гмуркам се в мивката
в търсене на чистота.
Грижите ми миришат
на мухъл.
Чиниите плуват умело –
правят си състезания.
Не можах да ги удавя,
сега ще трябва да ги мия.
Верото е лекарство –
избавление на съдовете

от мъките,
а аз съм зъл доктор.
Не съм чувала вилица
да умира от натравяне
с препарати,
старите руски лъжливи лъжици
ще издържат.
Ръцете ми непохватничат
от безсилие.
Сред това бездъние,
току виж съм намерила
Атлантида.
Хабя толкова вода,
че няма да има нито капка
за калиите,
нито гьол за коалите,
няма да може да си измиете
колите.
Може би предизвиках
екологична криза,
но съдовете гладко
заблестяха с арогантна
чистота.

 

* * *

Неделя сутрин –
хората са хора.
Редят се
на опашки,
пререждат се,
препоръчват си
пасти;
пият ранни бири
с повехнали вафли;
къмпингуват,
преяждат,
блъскат ги коли,
раждат им се внуци,
правят зимнина,
купуват си бански,
псуват,
после се усмихват;
прегризват гърлата
на любимите си,
играят пого на
зеленчуковия
пазар;
всички усещат края,
денят след това е
само шанс,
митична
алтернатива;
заспиват и
сънуват ново
начало.

            Зара Кънчева