видео: Щерев Карлово ТВ
С много емоции и бурни възгласи СОУ „Христо Проданов“ изпрати днес своите абитуриенти. Спазвайки традицията зрелостниците от училището предадоха училищния флаг и националния трикольор на наследниците си и се сбогува завинаги с любимото си училище.
Абитуриентите поздравиха своите преподаватели и учениците със следни топли думи:
Поздрав от XIIа клас:
Добър ден на всички и честит празник.
Празник е, защото днес е денят поставящ едновременно края и началото на различните етапи от нашия живот.
От името на целия XIIа клас искам да изкажа сърдечни благодарности на нашите учители, които извървяха пътя заедно с нас. Благодарим Ви, че се опитахте максимално да ни научите на уважение, дисциплина и нови знания. Благодарим на класните ни ръководители от начален и среден курс за това, че повярваха в нас и не отстъпихте пред детските ни инати и настроения. Сега разбираме каква важна роля сте играли за изграждането на личностите, които сме в момента и за това, да предадете на учителите от горен курс знаещи и можещи ученици. Явно сме били тежък случай щом имахме двама класни ръководители пред последните пет години. Г-н Мариан Кръстев човекът, който ни пое в клас несигурни и плахи. Благодарим Ви, че повярвахте в нас и ни напътствахте до последните ни часове в това училище.
Г-жо Минева, благодарим Ви за търпението, откровеността, позитивизма и обичта, с която ни заредихте. Показахте ни, че освен безупречен учител, сте прекрасен човек. Надявам се повече хора да го разберат. Не се отказвайте от целите си и бъдете сигурна, че на 3-ти март ще получите обаждане от бившите си дванадесетокласници.
И не на последно място, благодарим на директорския колектив и на всички останали преподаватели, за всяко съдействие и всяка частица от вас, която сте дали за нас, за да бъдем по-добри и да не забравяме, че трябва да вървим напред и нагоре.
Поздрав от XIIб клас:
Преди 12 години бяхме развълнувани първокласници, с трепет и вълнение прекрачисме прага на класната стая и сбъднахме една своя мечта. Макар, че престъпвахме плахо по широките коридори, осъзнахме, че това е най-големия ни успех за крехката ни 7 годишна възраст.
Но не знаехме какво ни очаква. Нямахме и най-малка представа колко много ще се променим и колко ще израснем.
Ето дойде и последния ни учебен ден, денят в който оставяме годините в училище зад гърба ни, денят в който се хвърляме в обятията на света.
Най-важният урок, който научихме е да бъдем хора, а това, което спечелихме е приятелство, бликащо от очите на съучиници и учители.
Благодаря Ви учители!
Благодарността не мога да я изразя в думи, тя е скрита в сърцата ни, в това, което сме – млади хора, готови за нови предизвикателства и приключения, изпълнени с увереност и смелост.
Аз вярвам, че ние не случайно се срещнахме и извървяхме заедно този път.
Благодаря Ви мои съученици за хубавите спомени, които ще топлят сърцето ми.
Пожелавам Ви от цялото си сърце да покорявате своите върхове със страст и пламък в очите!
На добър час приятели!
Поздрав от XIIв клас:
В този слънчев майски ден
ние за последен път сме заедно,
сълзи очите потъмняват,
сърцата ни смутено туптят.
Поемайки по своя път житейски,
ще можем ли след няколко години
да бъдем пак същите като сега
и в утрото на следващите смени
да припламват нашите следи.
Преди пет години дойдохме да учим в СОУ „Христо Проданов“. Не се познавахме, но затова време станахме добри приятели и ще останем такива завинаги.
Искрено благодарим на нашите преподаватели, които със своите знания, опит и търпение ни подготвиха за огромния и необозрим свят, изпълнен с трудности и предизвикателства.
Дните в това училище ще останат скъп спомен в нашите сърца.
Ние се трудихме усърдно. Понякога имаше сълзи в очите от разочарование или неудовлетвореност, друг път усмивки от радост. Стъпка по стъпка се изграждахме като личности, преборвайки егоизма и страха.
Този път ние не извървяхме сами, а винаги с подкрепата, напътствията и вдъхновението на нашата класна г-жа Стефанова и всички други преподаватели.
На вас, нашите учители, сърдечно благодарим за положеното усърдие, за знанията, които ни дадохте, за вярата Ви в нас.
Скъпи ученици, от днес всеки ще поеме по своя житейски път и ще определя своето бъдеще.
Няма да ни е лесно, но наученото тук ще ни помогне да се справяме в различните ситуации.
Приемайте трудностите като изпитание, което ще преодолеете.
Бъдете устремени в сбъдването на мечтите си. Гледайте позитивно на всяко препятствие и приемайте с усмивка неуспехите.
Да си пожелаем всеки от нас да постигне целите си, да бъдем личности, с които нашите преподаватели да се гордеят.
На добър път в живота и до нови срещи!
Поздрав от XIIг клас:
Днес е ден, изпълнен със силни емоции, смесени чувства, усмивки и сълзи.
Моментът тук, сега е точния момент да кажа това, което искам на вас съученици и учители.
Скъпи съученици,
щастлива съм, че днес съм тук с вас и споделям тези емоции. Щастлива съм, че имах възможността да изживея едни прекрасни години тук – най-красивите!
Благодаря Ви за всички усмивки, за всички луди, много луди моменти, за всичкия смях, с който ме зареждахте!
Първият звънец на 15 септември, този звук ни събра, същият този звънец бие за нас . . . за последно. От днес всеки от нас ще поеме по различен път, по който ще среща прекрасни моменти, но и трудности.
Не се отказвайте, вървете винаги смело и нека същия този звук отваря всяка затворена врата пред вас. И нека Ви събира с успеха, щастието и любовта така, както събра и нас.
Мили учители,
днес отново стоите срещу нас, все така усмихнати, както в първия ни учебен ден.
На Вас също благодаря!
Благодаря за това, че ни опознахте, че ни позволихте да бъдем себе си, че се превърнахте в наши приятели, в наши родители!
Проявихте търпение и ни научихте да бъдем търпеливи, бяхте всеотдайни и ни показахте що е всеотдайност, допуснахте ни до себе си!
Благодарим Ви, че ни взехте под крилете си и ни показахте как да летим в правилната посока, по правилния път, а той е:
НАПРЕД И НАГОРЕ!
ОБИЧАМЕ ВИ!
