Денят е 24 февруари. Ден, в който отбелязваме 80- годишнината от рождението на първия българин, извисил своя ръст на Покрива на света- Христо Проданов. Върхът не го пусна обратно, защото небето е истинското измерение за безумно смелите и вярващите в мечтата си. Светът е малък за личностите, дръзнали да се съизмерят с вечността.
Цветя пред паметника на великия алпинист положиха учениците от XII клас на СУ“ Христо Проданов“. Стихотворението „Търсете българския алпинист“ изпълни Красимир Славчев. Присъстваха представители на Туристическо дружество – Карлово. Минутите на мълчание се превърнаха в повод за размисъл за малките и големи победи в живота ни, за най- трудната – да победиш себе си.
За Христо животът не беше поредица от часове и дати. Най- щастливите му срещи бяха с върховете. Най- високите, най- стръмните, най- опасните. Жадуваше ги, очакваше ги. Искаше още и още… До издигането над себе си, над самотата, над смъртта. Човекът, превърнал се във величина, измерваща мъжеството, безумието, подвига. Човекът, чиито стъпки по хималайския сняг и до днес светят като знаци на българския дух и сила. Той вярваше в това, в което другите не вярваха. Мечтаеше за това, за което другите нямаха смелост. Обичаше върха така, както малцина можеха да го обичат.
Проданов ни показа, че няма непостижими върхове. Затова днес ни е по- лесно да се стремим към тях, да ги допускаме в себе си. Но знаем ли как да покоряваме онези, които подлагат на изпитание съвестта и честността ни. Можем ли да гледаме в очите върховете, които съдят човешкото в нас по законите на обичта и вярата в доброто.
Помним уроците на алпиниста и днес. Знаем, че само малките пътеки отвеждат към големия път. Няма да стигнеш висините , ако не гледаш нагоре. Невъзможно е да продължиш напред, ако не ожулиш коленете си. Няма да победиш върха, ако не нараниш душата си.
Поклон пред алпиниста!
